Ти помниш ли старата кръчма, където
осъмвахме с тебе щастливо в деня.
Пияни, но истински (еднакви за ехото).
Ти помниш! Аз вярвам, че помниш това!
Ти помниш ли всяка минута... в забрава,
прегърнати нежно в момент тишина
и само очите си тихо приказваха?...
Ти помниш! Аз вярвам, че помниш това!
Ти помниш ли онази целувка за сбогом,
разперила болно криле във нощта?
А времето... превръща раните в спомени.
Ти помниш! Аз вярвам, че помниш това!