Ти не си просто страст, а изгаряне.
Катаклизъм с невиждана мощ.
Щом те видя – в мен бездна отваря се:
ден след ден, всяка следваща нощ.
Ти не си просто дъжд, а порой:
мислите ми залял си, мечтите.
Няма вече за мене покой –
светят с блясък безумен очите.
Ти не си просто полъх на вятъра:
буря си, вихриш се във сърцето.
Ти си страстното огнено лято
и дъгата, огряла небето.
Ти си моята сбъдната истина.
Теб съм чакала дълги години.
И сега съм отново пречистена:
теб обичам - за всичко прости ми...
© Люба Георева All rights reserved.