Как да те видя сега като нямам очи,
да се взирам след теб ослепях.
Как да плача сега като нямам сълзи,
вместо теб с тях измих твоя грях.
Как да кажа “Обичам” като нямам уста,
да те викам останах без глас.
Как да страдам за теб като нямам душа,
ти си тръгна тогава – не аз.
Как да вярвам сега като нямам сърце,
да страда по теб то умря
и за ласка последна нямам ръце...
Ти си чужд... Напусни моя свят!
© Биляна Битолска All rights reserved.
Чужд е, Иван, много отдавна, но всяка болка за мен е урок! Благодаря!