Ти си любовта!
Твоите очи - сини езера,
твоята усмивка - ефирна зора.
Ти целият си светъл лъч,
пронизал моята душа,
запленил моето сърце.
От теб струи нежността.
Ти си любов - изпепеляваща,
пагубна, недостижима.
Обичам те!
И обичта ми плаха и незрима,
в очите ми погледни, ще я видиш,
тя за теб цъфти.
В тях щом огледаш се,
пламъци огромни зрението твое
за миг ще заслепят.
Огън буен в тях гори,
огън, що помита всичко,
огън, що изгаря душата, изпепелява сърцето.
Той говори ми за любов несподелена,
за блянове неземни,
за несбъднати мечти.
Само ти, единствен ти
можеш ада в рай да превърнеш
и мечтите ми да сбъднеш.
Само любовта, само тя ще ни спаси!
Но виждам ли я в твоите очи?!
Прости ми, но страх ме е да погледна в твоите очи,
страх ме е, защото може би не ще я намеря.
Затова, моля те, прости!
© Мирослава Иванова All rights reserved.