Ти си нежният звук на забравено щастие,
много дълго ми пя тишината.
И едва те дочух, оглушала от страстите,
дето разпнаха в мене душата.
Много влачиха своите кални обувки
по килима на моите чувства.
Почерня ми сърцето от техните стъпки...
Почерня, натежа и се пръсна.
И се чудя, щом нямам сърце - ти как влезе,
да биеш в моите вени.
А дали не възкръсна сърцето ми - феникс,
за да бие за теб преродено...