Ти си тръгваш? Отивай!
Аз няма да те спра.
Имам само една малка и скъпа молба.
За сетен път ме погледни в очите,
не затръшвай пред мене свойта врата
и само ако от сълзите ми боли те,
свали от мене свойта ръка.
Мълчанието като пропаст между нас лежи,
разядена единствено от твоите лъжи,
сърцето ти нещастно от болка се сви,
че ти виновен си за моите черни дни.
Ти плачеш и молиш ме на колене:
"Прости ми и върни се пак при мен!",
но нямам сила пак да плача аз,
не искам да се питам: "Къде си?", всеки час.
Ти потъпка всичко, дори и мойта любов,
сега да си сам, трябва да бъдеш готов.
За това не ми повтартяй: "Върни се пак при мен!",
защото аз вече нямам сърце, а само къс студен!