Oct 22, 2006, 12:16 PM

Ти си тук ... 

  Poetry
640 0 2

/*\~/*\!        !/*\~/*\!       !/*\~/*\

 

И ето,реши и си отиваш. Дори не махаш с ръка.

Затваряш зад себе си вратата тихомълком и

излизаш за последно от дома.

Взел си шепа спомени, която стискаш с двете си

ръце.

Отиваш си, но не искаш да забравиш мен някъде

в разбитото си сърце.

 

Тръгваш си, но спомен не оставяш вън

от свойта мисъл и душа.

Тръгваш си, обичаш ме, но знаеш, че любовта

за двама е лъжа.

 

Сега стоя и гледам към вратата,

знаейки, че няма да се появиш,

но нещо в мене трепва-

знам без мен не си щастлив!

~~~ ~~~ |~~*~~| ~~~ ~~~

© Надя Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Интересна идея,но моля те оправи формата,думите са налице.

    Поздрав и усмивка.
  • "Взел си шепа спомени, която стискаш с двете си ръце"
    Шепата ли стиска героя с двете си ръце - което май е невъзможно - или спомените (които)?

Random works
: ??:??