Tи си припев на любовна песен,
стих на бездиханна есен.
Като златен диск разсичаш тъмнината,
като нежен лист трепери ти снагата.
С глас възвишен, упояващ,
всекиго с любов даряваш.
Ти си шепот на сияйно слънце, къс от пшенично зрънце.
За душата ми си адско изкушение,
в очите предизвикваш наводнение.
И тези устни кърваво червени,
и тез очи примамливо зелени,
ме карат да съм безразсъден, ...