Не че не искам - просто не мога,
ръцете ти стискам почти със тревога.
Отблъсквам те странно, дори непонятно,
тъй като другите са добри. Вероятно!
Няма да съдя, че сам съм оставен.
Когато е истина, излязла на яве.
Отдръпнат, прикрит или просто потаен,
върви ти по пътя, остани си със здраве.
Решавам проблеми, за мен непосилни,
може би има и някой щастливец.
Остана ни време, преминало заедно,
но не това време превърна ни в едно.