На Боби
Порасна, мое слънчево момиче.
И тръгваш днес сама по своя път!
Дано със рози той да е окичен,
а не със остри тръни и тъга!
Напускаш бащината стряха.
Едвам преглъщам своите сълзи,
но те потекоха като река, когато
ти хлопна пътната врата.
Върви по своя път, детенце мило!
Боли ме, но не мога да те спра!
Повече от всичко искам ти да си щастливо! ...