Появи се просто от нищото
и плени моето сърце, моите мисли,
мислех, че открил съм любовта.
Влюбен бях, мислех, че и ти във мене си.
Истината друга се оказа, истина, от която заболя
лъган бил съм, играла си си с моите чувства.
Подарих ти всичко, моето сърце ти принадлежеше,
превзе мислите ми, отне ми съня и живота.
Обичах те, а ти се подигра с моите чувства
и ги захвърли на боклука,
като нещо незначително, нещо ненужно.
Изтръгна ми сърцето и го захвърли
някъде там далече,
някъде, където никой не може да го чуе
как бие и зове твоето име.
Макар и без сърце, обичах те и още те обичам,
въпреки всичко продължавам да живея
със спомена за теб, продължавам да се моля да се върнеш,
продължавам да живея със спомена за една лъжа,
със спомена за една жена, която само наранява мъжките сърца.