Ти виждал ли си чудо посред лято,
когато плисват слънчевите бързеи
и хукват необяздени в полето,
а облаците чак до пътя слизат,
подгонени като овце по билото...
На мляко и на прах ухаят билките,
разсипани по топлото му рамо,
просветва пладнето - бял хълбок на кобила,
сред бягащия звън на медни чанове.
Тревите избледнели гриви мятат
до вятърния ръб на хоризонта
и акостират в меките обятия ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up