(На мъжа, който ме качва на облаците)
Хей, яхвай облака,
преди да се извали над надеждата ми!
Той е буен!
Почернял е до кръв
от залязващи есени!
Наедрял е и е втвърден
като ледена буца.
Исполини го къртиха пет години
и го возят в небесна каруца!
Следвай дирите,
дето щъркелите, като родова тайна
един на друг си предават!
Четиридесет години те чакам!
А душата ми
още е девствена.
Ти представяш ли си?
© Павлина Гатева All rights reserved.
Поздравления!