в памет на Ягодина Рашова
Отиде си, приятелко добра,
оставила приятели и близки.
Отиде си... така и не успях
да ти разкажа колко те обичам.
Като човек объркан и смутен,
на който нещо скъпо са отнели,
заглеждам се в света около мен
и търся твоя образ да намеря.
Когато видя във леса зелен
от слънцето листата озарени,
във тях съзирам погледа засмен ...