Ти вярваш ли в падащи звезди,
в силата на всяко пълнолуние,
в котки черни и във зли очи,
в среднощното безсъние?

Ти вярваш ли в съдбата и в поличби
и вярваш ли, че всичко има своя ред?
Аз вярвам, че просто няма да се случи
да бъда някога до теб.

Ти знаеш ли, че всеки път, когато
влизаш ти през някоя врата,
затворила съм я преди минута
и само подлата съдба
разделила ни е през нощта.

Ти знаеш ли, че всяка клетка
крещи, не си за мене ти.
И знаеш ли, че всичко в мен отрича
да има нещо в твоите очи.

А знаеш ли, че все към тебе гледам
и в мрака търся твоите очи
И колкото да искам да отричам
безсилно за тебе сърцето тупти.

Ти вярваш ли във падащи звезди
и вярваш ли в сбъднати желания
аз още вярвам в своите мечти
макар да знам, че с мене едва ли някога ще си.