”Стани моя мъка, Павлина!”
Ти знаеш ли?...
Не знам дали е страх, не знам дали
си има име... Бягам от въпроса.
Аз знам едно – не искам да боли!
Закърпих си усмивка. И я нося.
Ей там, върху красивото лице.
(Успешно скрива самотата моя.)
Все още имам половин сърце
по чудо оцеляло след пороя.
Опитах се да бъда светлина
навремето... И се удавих в бездна. ...