В мрак непрогледен, животни от цял свят дивеят,
А хората спокойно, от среднощната жега, с ветрила си веят!
Нощта е топла, но тъмна, страшна и ето – лаят на кучетата се чува надалеко,
От това всяко дете вик леден надува и над завивките се показва леко.
Лампите в къщите почват да гаснат и пердетата продрани се спускат,
А през резките, тънки като водни змии, нощните лампи блещукат...
Но ето, става студено и внезапен вятър издухва от небето Луната –
Вече никаква светлина и топлина не се усещат, а се чува дива соната.
На такт като по влаковете танцува и лудува отвън някаква сянка.
Всички отварят очи от тази тягостна музика, ставайки от своята дрямка.
Времето рязко сменя характера си и притичва бързо към планината синя,
Ала като човек заприличва, кат тичаща, чезнеща сянка по таз черна тиня.
Отвън вилнее и разрушава всичко по пътя си смъртоносната сянка –
А до един жителите се взират навън със страх кат към огромна пепелянка!
А звездите са избягали от небосвода и сега са (от нощта) на свобода,
Докато в галоп препуска нашта сянка, от локвите по черната земя, плиска силно вода.
Замръзнали от времето като че ли, няма човек, който да не е с ококорени очи...
Все едно накуп са се събрали всички кошмари
и нападат по улиците кучетата стари.
Ех, тичащата сянка да бе плод на въображението ми, но ей-така сама си отскочи!
И все пак чувам как нещо огромно вилнее и се бунтува, и в нощта всичко събужда –
С дълги ръце от пепел сянката се протяга и най-омразните спомени у човека пробужда.
Няма кой да избяга от клопката на собствения си страх, особено в шушнещия зъзнещ мрак!
Никой няма да се размине от призрачната сянка, тя просто взима душата от тялото ти с едно “щрак”!
Трябва сами да знаем, че със смъртта шега не бива, защото тя даже с поглед убива,
А особено в къщата си природата дива - тя е като стара и съскаща самодива
Но, да му се не види, е постоянна, и от нея път навън, към рая мечтан, няма!
И затова образът на тичащата сянка го има и е като
празнина голяма.
Омърлушените души от шантавия квартал се успокояват от идващия ден
И са готови да се борят с всичкия този страх бясен.
И така всичко се разви през нощта, докат слънцето не се усмихна...
А през деня светъл… светът, на стотиците хора, с вечерта, си отмина,
За да остави на нощния джин магията да разсипе в засада
И тичащата сянка да се скрие,
През нощта силно да вие,
И до края да започне да напада без пощада...
© Кейтлин А. All rights reserved.