yotovava (Валентина Йотова)
2626 22177
Jul 25, 2022, 4:05 PM  

Тичинка 

  Poetry » Love
273 4 6

ТИЧИНКА

 

Аз на осмия ден ще се върна.

Бог едва ли това е предвидил.

И дордето навън се разсъмва,

ще те милвам по дланите свидни.

 

Оставѝ само менче и кърпа –

прахоляка да снема от мене.

Колко мрак все назад ще ме дърпа,

ала сили ще диря – да седна.

 

Ще мълча – то какво ли да кажа?

Щом на сенките минеш предела –

губят вещите смисъл и важност.

Искам миг или два да те гледам.

 

Запомни, че така те обичах,

както никой – до дъно и болка.

А животът се ражда от тичинка –

приютила любовния космос.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Тони, късно разбираме, че много малко неща са ни нужни.
  • Нежно и с толкова много обич...
  • Много красиво...
  • Валенце...
  • "Остави само менче и кърпа –
    прахоляка да снема от мене"!!!!!

    Толкова е пасторално и нежно, още от заглавието започва да ни залива това чувство!
    Има и осъзната мъдрост, поднесена по философско метафоричен начин:

    "Щом на сенките минеш предела –
    губят вещите смисъл и важност"!!!!
  • "губят вещите смисъл и важност.
    Искам миг или два да те гледам." - красиво си го казала!
Random works
: ??:??