Душата ти е като тънките струни на инструмент,
тихо ехтящ из Балкана.
И изпълваш листата с онзи момент
на радост така неразбрана.
И криеш с косите си слънцето пак.
Но лъчите на залеза през тях прогряват.
В ръце осветени целият свят се вижда,
ръцете, които те галят.
Вечерта твоята сянка броди,
светлината лунна пресява.
Виждам я, като бродя сред дървата,
по които своя белег оставя. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up