Mar 12, 2011, 11:34 AM

Тиха бяла река 

  Poetry » Love
922 0 4

Тиха бяла река
прекосявам на пръсти,
скрита нейде тъга,
тегне в мрака разпръскващ.

Звезден прах разпилява
от нектара небесен,
а  сърцето запява
тиха, ласкава песен.

За копнеж и за обич,
за живот и за вричане,
за преплетени устни
на момче и момиче.

За любов и за шепот,
за пътеки вървяни,
в топлина и във трепет
и за страст изживяна.

Тиха бяла река
тихо в мене се влива,
но остава следа,
че със теб бях щастлива.



© Евдокия Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??