Jan 7, 2009, 8:52 PM

Тиха лудост 

  Poetry » Love
2496 1 21
Сърцето ми като самотна птица
лети със вятъра и се оглежда.
В недрата му запалена искрица
поддържа още крехката надежда.

Копнеж любовен скрит е във очите
и вътрешно разяжда и дълбае.
Летят на воля пуснати мечтите
и карат го за друго да нехае.

И тиха лудост бавно ме обзема,
умът ми пленник е на сладки устни.
Затворен съм в любовна теорема,
не искам тази лудост да ме пусне.

И болката... И тя е част от нея.
Живеем в свят, поддържан от контрасти.
Безкрайно те обичам... И копнея
да бъда с теб. Изцяло. Не отчасти.

© Йордан Илиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??