Тиха, лятна вечер и лек ветрец полъхва.
Тази вечер нещо старо ми навява.
Щурче пее и сърцето ми задъхва.
Стара песен то за мен напява.
Тиха вечер, нощ безмерно тъмна.
Тази вечер носи ми от миналото спомен.
Ах, как жадувам поне за миг да си го върна.
Да го изживея пак, дори да е отровен.
Вечер беззвездна и безлунна -
само аз и споменът сме вън.
Ах, дали наистина съм будна
или споменът е бил опияняващ сън? ...