Дърветата самотни клони свеждат,
накланят уморено гръбави снаги,
тишина - дори не се споглеждат,
заспиват край езерни води.
Нощта е звезна и спокойна,
застинал вятърът се скрива в морето,
звезда намигва на топола стройна,
затваря уморени очи небето.
Сънища солени и прекрасни
спохождат милионите души.
О, те не са кошмарите ужасни,
които никой не може да разруши! ...