Тиха слънчева утрин,
а тебе те няма.
Снощи рязко
изостави душата ми.
Опустяло, леглото
е твърде голямо.
Заредена с кафе,
твърде пълна е каната.
Греят млади листа
от дървото в прозореца,
а по клоните -
мойта душа разпиляна. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up