Смълчаното небе е огледало,
на спомени, изникнали внезапно,
разкъсва вятър чувства остарели,
(боли, когато с ноктите си дращи).
Лицето ми е младо, много младо,
в ръцете ми събрани са мечтите,
закърпен плащ от мрак пред мен се дави,
във бялото пространство на луните.
Косите ми са дълги като зима,
очите ми са пълни с тишината,
подреждам в кръг живота си невидим,
закотвена във него безвъзвратно. ...