Mar 16, 2009, 6:44 AM

Тихи стъпки... 

  Poetry
682 0 14

    Сънувах тихи стъпки...
                може би съдбовно?!
                На влюбените тротоари
                сторвах път...

 

Заспиваха във скута ти

и птиците дори.

Наесен се завръщаха... щастливи.


А после, хлопвайки зад себе си

врати, не искаха оттам да отлетят...


Очите им сълзяха,

... не дотам виновно.

Че искаха с тебе пак да споделят

красивите, най-нежни мигове,

съдбовно.


И влюбени следи

отекваха по нощните павета...

Стори им път! Усети ли?! Видя ли?

 

Във въздуха трептяха светлинки.

И хиляди невидими целувки,

разнесени вместо тиради,

полепваха наместо звезден прах...

 

 

 

© Нели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??