Стаите от болка отесняха...
Чергите - от стъпки захабени.
Свещите просъскват тъжно в мрака.
Няма ги лицата ни засмени.
Баба се забули със чернило.
Тъжно на ушенце ми опява.
Вътре в мен е тихо, много тихо.
(Дядо под дъските го сковаха.)
Въздухът просмукан от тамян е.
Вехнат във очите ни цветята.
Вкусно замириса, на курбан е...
Господ ще поканим на софрата. ...