На гробищата винаги е тихо.
Върбите са превити, натежали от сълзи.
Цветята избуяли са от жал и хлипове
и въздухът - притихнал в скръб - така тежи.
Изглежда странно, ала често се отбивам.
Жените са безмълвни тук, за никъде не бързат.
Приведени, запалват свещи и с винó преливат
с помръкнали очи, с забрадки черни вързани.
Изстрадана е всяка глътка тишина,
запомнила безброй изпуснати въздишки -
наместо стон. Ще дойда пак. Сама.
На гробищата винаги е тихо...