Тихо, безшумно, като на пръсти,
пронизваш сърцата с невидими стрели
или пък бурно с огнени ласки
отнасяш към рая на страст и мечти.
Но гасят годините лумнал огън,
времето коварно не ще ни прости,
че се обичахме двама до болка,
идва часът да си кажем "Прости".
Любов, ти мираж на блян сърдечен
в осиротили от обич сърца,
оставяш само спомен далечен
като окапали след буря листа...