Aug 30, 2007, 10:35 PM

Тихо мълвя 

  Poetry
522 0 6


Трепна пламъчето
и изгасна.
Увисна в мрака миризмата
на горяла свещ.
Зад черен облак
потъна луната,
в прозореца блъсна
вятър зловещ.
Заседна тъмнината
в очите ми,
тишината запуши
ушите ми.
За гърлото
ме стегна самота...
Нямам сили да изкрещя,
само тихо,
тихо мълвя -
ела...




© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • копнеж
  • Ласка, самотата е въображаемо състояние на душата...
    Душата инак не е самотна... Просто се мисли за такава, когато силно се привърже към някой идеализиран образ...
    Ама и аз, на какви философии ме изби...
    Поздрави за стиха!

  • Тъжна си. Но пък така пишеш, момиче, че винаги докосваш душата ми.Прекрасна си , Ласка, с обич.
  • Отново си тъжна, Ласка!!!
    Поздрави за чудесния стих!!!
  • Много тъжен стих!
    Поздрав Ласка!
  • Достигна ме тъгата ...

    Поздрав за текста и усмивка за теб Ласка.
Random works
: ??:??