Oct 21, 2016, 10:13 PM

Тихо присъствие 

  Poetry
579 1 5
Той е тихо присъствие. Като с котешка стъпка сред мислите
се промъква на пръсти и спокойно усмихнат мълчи.
Дружелюбна дълбока вода, огледално изчистена -
върху нея ни страст, ни вълнение нямо личи.
Той е кроткият смях и ръката, протегната дружески,
с ненатрапчиво лек, но уверен крепителски жест.
В точно време на точното място е, чуе ли "нужен си",
с верността на боец, на скала с безсловесната чест.
Той е сянка почти и се слива с тълпата забързана,
но невидимо сваля от гърба ми пореден товар,
без да мисли за дълг или някаква лична привързаност,
без да чака от мен благодарност, похвала и дар. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Random works
: ??:??