Oct 25, 2007, 10:04 AM

Тихо в сърцето 

  Poetry » Phylosophy
985 0 6
Луд бяг по целия път надолу
и сега поетът едвам поглежда назад,
няма вече страх и
поема отново по пътеката пак.
Слизането не е трудно за душата -
за нея е проблем да се примири
с тъмнината в сърцето
и липсата на хиляди нощни звезди.
Сега няма светлина да го води,
няма ясен звук да го упъти в Ада.
Още е тихо в сърцето,
това е ясен знак, че душата му страда. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Random works
: ??:??