С красиви букви някой бе написал:
"Не влизай, изход няма!"
И така с черно и със златно бе орисал:
"Влизай, сестро, страшно няма."
Дълго се оглеждах за ключа,
ала нещо тежко се понесе във ефира,
синя песен и тиктакащ глас:
"Хайде, отвори я!"
Не е заключено и аз...
внезапно някак си пропаднах.
И падах сякаш час, да ,час!
и между цифрите побягнах! ...