Типично или малко лично,
под лоното на гордостта,
прегръщаме се неприлично,
обсебени от лудостта.
И само вятърът безкраен,
на отредената съдба,
полюшваше ни в танц омаен,
възбуждаше ни в чудеса.
Понасяйки ни с вихър бесен,
полагайки ни в похотта,
създавайки ни начин лесен,
да пресъздаваме сладостта. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up