Oct 17, 2005, 2:45 PM
Тишина
Тишина,красота,
спокойствие,тъга
по любима жена
в гъста гора.
Върви по пътека,
водеща незнайно къде.
Но той върви.
Две сълзи кристални,
две сълзи прошални,
за красивото,
за неживото.
Текат си двете сълзи,
като двете реки,
бурни и нещастни,мрачни.
Стичат се от бездънни очи,
тъжни,празни,самотни,
сведени надолу
към безкрайната пътека.
Момчето върви,
явяват му се спомени
за хубавите мигове,
струващи му се сънища.
И изгубва се в гората,
вървящ по безкрайната пътека,
струваща му се като живота,
прашна и водеща незнайно къде.
спокойствие,тъга
по любима жена
в гъста гора.
Върви по пътека,
водеща незнайно къде.
Но той върви.
Две сълзи кристални,
две сълзи прошални,
за красивото,
за неживото.
Текат си двете сълзи,
като двете реки,
бурни и нещастни,мрачни.
Стичат се от бездънни очи,
тъжни,празни,самотни,
сведени надолу
към безкрайната пътека.
Момчето върви,
явяват му се спомени
за хубавите мигове,
струващи му се сънища.
И изгубва се в гората,
вървящ по безкрайната пътека,
струваща му се като живота,
прашна и водеща незнайно къде.
© Деси Бойчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ти много за коментарите. Така ми даваш надежда да продължа да пиша.
-
Нежен и тъжен стих!
Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
