Премълчаха деня тополите
край самотния речен бряг.
Със небето
преди говореха...
Днес са просто към него праг.
И на прага приседна
вятърът,
зарисува слънца в прахта -
не слънца, а горчиви
кратери,
пълни с тягостна тишина.
И реката зави нанякъде. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up