Sep 16, 2011, 3:09 PM

Тишина 

  Poetry
5.0 / 4
1074 0 5
утеха в своята душа,
но в себе си ти все я носиш
онази мъртва тишина.
Безличен стон и болна нежност,
учуден взор, безпътен дъх.
Пълзиш, потънал в безнадеждност,
изпил последната си кръв.
Жигосваш всяко болно място,
захвърлил всичко в пропастта.
Да, всичко истинско, прекрасно,
защото всичко е лъжа.
Защото няма я Луната, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Ангелов All rights reserved.

Random works
  • and fall I will, a petal, to tame the raging waters stirred by the enemy *** and fall I do in bloom ...
  • The dog was happy in the yard Enjoyed to play around It was a conscientious guard Of this small vill...
  • PRAYER When I wake up in my cold lonely bed I’m searching for your tender skin And I scroll my thoug...

More works »