утеха в своята душа,
но в себе си ти все я носиш
онази мъртва тишина.
Безличен стон и болна нежност,
учуден взор, безпътен дъх.
Пълзиш, потънал в безнадеждност,
изпил последната си кръв.
Жигосваш всяко болно място,
захвърлил всичко в пропастта.
Да, всичко истинско, прекрасно,
защото всичко е лъжа.
Защото няма я Луната, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up