Тишина

Sep 16, 2011, 3:09 PM

Poetry

1045 0 5

утеха в своята душа,
но в себе си ти все я носиш
онази мъртва тишина.
Безличен стон и болна нежност,
учуден взор, безпътен дъх.
Пълзиш, потънал в безнадеждност,
изпил последната си кръв.
Жигосваш всяко болно място,
захвърлил всичко в пропастта.
Да, всичко истинско, прекрасно,
защото всичко е лъжа.
Защото няма я Луната, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Тишина

Искате да прочетете повече?

Random works