В хралупата на нашия дъб
от дълго живее си тихо
една малка катерица мила.
Като другарче тя ми е сега.
С нея си говоря и споделям
тава, което с теб не мога.
Ти стана някак непознат,
литкаш се ту тук, ту там.
Няма какво да си кажем.
Душите обрулени са вече.
Уморени да си играем
на предателства и прошки. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up