Тишина...
Тихи камбанки са звездите
над душа разрита.
Тишина...
и тихи стъпки - Тя?
Не, съдбата...
погали ме и отмина
някъде в мрака...
И тишина...
една такава,
застояла...
Отронен лист се вихри
от липата -
стар е и отлъчен -
вреди
на красотата
на разцъфтялата липа...
Тишина...
в цялата вселена
на сърцето и душата...
© Валентин Василев All rights reserved.