EBuTy (Евелина Георгиева)
7 13
Jan 26, 2008, 11:23 AM

Тишина 

  Poetry » Other
1151 0 4

Самотна нощ за размисъл

поражда в мен мълчание зловещо.

Не бях достатъчно израстнала

и тази вечер равносметката да срещна.

 

Тъмнината ме убива, мътна и безбрежна,

витаят мисли като шепот в мрака.

Безброй въпроси безметежни,

а аз за отговори отмаляла чакам.

 

Вярата умираща, във мен изстива,

загасваща като ненужен спомен

и струва ми се... Тишината е красива,

подслон жадуван за духа бездомен. 

© Евелина Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??