Тишина

Oct 14, 2018, 5:41 PM

Poetry » Other

5.0 / 10

512 3 14

Ти дишаш в телефонната слушалка...
Ни шепот, нито полъх, нито звук.
Край тебе тишината хлипа жалка,
че нещо я е влачило дотук.
Мълчанието бавно те убива
с кълбо от прежда, пълно с възли зли.
И вика тишината...
А не бива!
Защото много, много я боли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Дрибъл
Rain

Eternal darkness is what i've become, it makes me drift through nothingness of time. I'm looking for...
Cosmological crisis

Bridge: My soul is just like the universe Dark matter fills empty space My own inhabitants are destr...
Ain't.

I never was a special person. So I'll never want to be or will be To myself Or to anyone anywhere. D...

More works »