Самотата се стича по клоните,
даже стон не издава, мълчи,
морен вятърът милва тополите,
в мен е тихо, а сякаш вали.
Онемели , преливат в очите ми
от душата горчиви сълзи,
пада плътна тъга от звездите
и се сгушва на мойте гърди.
Тиха нежност обгръща лицето ми,
сняг се сипе по тъмни коси...
Тишината смразява сърцето ми...
Самота на парцали вали...