Облечен е денят във тишина,
а слънцето искрящо натъжава,
не пее славей в близката гора,
в мълчание звукът се разпилява.
Не носи радост пролетният цвят
и алчен звяр изпива светлината
от погледа, до вчера бил богат
на стария балкан със красотата.
Сега е тихо, феята ми зла
в подземие усмивката затвори,
изглеждат мъртви свежите цветя,
духът ми няма сили да се бори. ...