Nov 30, 2007, 8:01 PM

Тишина 

  Poetry » Love
566 0 7

Потъвам в мекота от тишината.

Обграждат ме предмети и стени.

Някаде пробива светлината.

От прозореца студът крещи.

 

Няма те, сама съм със сърцето.

Чувам само тихо как тупти.

Там и ти си някъде, където

блъскат се останали мечти.

 

"Обичам го!" - прогоних тишината

с думи две изречени на глас.

За мене искам да е непозната.

Премахни я! Прегърни ме в този час!

© Ивелина Цветкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??