Прощавай, изумрудна,
във боровете скрита,
прииждаща във нежност тишина!
Докоснах те едва,
а те събудих!
Във клоните ти вятърът запя!
Прощавай, призрачна и толкова добра!
Невероятна, с дъх на боров цвят!
Щастлива съм със мислите всред теб!
Бъди благословена, тишина!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up