ТИШИНА ЗА БОГА
... такава тишина не е била
край мен дори в утробата на мама –
като че ли със боси ходила
прекрачва Бог родилната си слама,
и – сякаш кротко тръгва по света,
творението свое да нагледа,
по стъпките Му всяка нощ чета –
да не умра в безпаметна неведа,
без дъх пред хора, птици и цветя,
дори пред котарачето ми – Пухи,
аз своите безмълвици крещя ...