Тишината е красивата мулатка на безкрая
Тишината бе обсебваща, пленяваща и топла…
изпитото през миналата нощ
накървяваше немилостивото око на изгрева
до болка,
а белезите от рибарските весла
заличаваше с палитрата си
самотата…
Дори крайбрежните тръстики докосваха
оголената пустота на вечността.
Величествената тъга
разхождаше най-новата си рокля,
а дантелената ù прегръдка
с последни сили
удържаше най-нежните сълзи
на добротата… и днес несрещнала
голямата любов…
Прехапал грака на необятния си махмурлук,
гларусът от пощата
пак не тръгна за Одеса,
а уличните котки -
притаили изневярата,
се лутаха във търсене на слънчеви петна…
Със непосилно съвършенство
се окичваше раздялата
и само оголеният зъб на залива
напомняше за болката си ежечасно…
Безмълвието разпиляваше
кристалите на острите си истини,
които чакаха в засада
босоногите деца на нашите копнежи…
Дори Вселената
се криеше зад прага на предстоящата минута,
погълнала в утробата си
най-необяснимата вина…
А този недовършен миг на тишината
предвещаваше в акордите си
още шепа… тишина…
© Красимир Чернев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Пак се сетих за това стихотворение! Не случайно! Защо никой не пише такива стихотворения? :D
-
Препрочитам с удоволствие!
-
Чувствена красота събрана във въздишката на тишината.Прекрасно стихотворение,завладяващо ума и душата. Поздрав!
-
Стих като рисунка! Погълна ме тази топла тишина в началото...после, обаче, изобщо не ми беше топло! Стих, който е близо до мен...
Поздрави, Краси... -
"Величествената тъга
разхождаше най-новата си рокля,
а дантелената ù прегръдка
с последни сили
удържаше най-нежните сълзи
на добротата… и днес несрещнала
голямата любов…"
"А този недовършен миг на тишината
предвещаваше в акордите си
още шепа… тишина…"
!!!
С благодарност!!! -
Невероятен поетичен размисъл и рисунък! Поздравления!!!
-
Аз пък, тихо и кротко, се отдавам на прецизно дозирана завист...
-
"Безмълвието разпиляваше
кристалите на острите си истини,"
Просто нямам думи, Краси!
Прекрасно е!
-
Потънах в твойте приказни метафори!
-
живописие!
-
Недовършен миг на тишината...
-
"Дори крайбрежните тръстики докосваха
оголената пустота на вечността."Много ми хареса!Тихи поздрави! -
Ами обсебващ си - оставяш ме без думи! Съвършена тишина! Поздрави, Краси!
-
Аплодисменти!
-
Непосилно съвършени метафори,Краси!
-
И шепа тишина,вместо коментар.Нямам думи!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Най-необяснимата вина,
погълнала в утробата си
криеницата зад прага на предстоящата минута.