ТИШИНАТА ГОВОРИ

Знаете ли как говори тишината?
Ако имаше начин да я чуем,
щеше да ни настръхне косата
от милиардите звуци нахлули.

Вселената крещи, ечи, взривяват се
слънца, планети, галактики, вселени.
Щастливи и нещастни изповядват се
и потъват, забравени вече в забвение.

Душите ни много често мълчат,
раздирани от бури и страдание.
Любовно, страстно, от обич ечат,

от щастието свято обладавани.

До край, сърцата ни разбити, мълчат,
скрили парченцата в своята пазва,
попили на разчупеното гласът

и нищо, с мълчание, не казват.

Как звучат преглътнати детски сълзи.
Тихото, бавно замлъкване на сърцето.
Как пеят и светят щастливите очи

и изпращат любов към небето.

Задъханото скърцане на стареца.
Преместването на ябълка адамова
в гърлото, до изгаряне на цялото.
Пушекът, носещ ухание, на тамяна.

Как безмълвно говорят ни рибите.
Търсим любов в очите на животните.
Природата как непрекъснато спори.
На реките, планините голготите.

Звуци, които Бог ни е спестил,
но в неговите уши те звучат
и никой нищо в живота не е скрил,
макар, че тайните в него мълчат.

Всеки иска в мига последен причастие
и прошка от Бога за грях мълчан.
Крещи животът, във всичко участвал.
И плаче, плаче и вие се аромат на тамян...

26 04 2015