Имах сили за нова песен и
гласът ми разбуди сякаш целия свят.
Силата, с която се носех, бе
ръката, в която държах целия ад.
Защо музата сега отлита
и каца на рамото на някой друг?
Няма значение - песента напира
и сега тишината отпада от тук.
Защо времето все ни възпира
и един живот не стига за миг?
Лудостта винаги ни въздига
и сега всяка песен завършва с вик. ...