Тишината ще стене
Търпелив съм – да знаеш. Ще чистя праха.
Ще подрязвам цветята край твоите рими.
Ще съм вярното куче, когато страхът
във очите ти, просто така – заблести ми.
Ще съм малкото хапче, когато глава
заболи те – от всичките дневни проблеми.
Като Сънчо – неспирно край теб ще снова,
щом съня ти сред нощите някой отнеме.
Ще съм глътката хладна и свежа вода,
щом подгони те остра и искаща жажда.
Новина във ефира за теб ще сведа,
ако TV-програмата скука поражда.
Ще съм вечно край теб. Ще съм някъде там –
между мене и теб тишината ще стене.
И един ден – не съм ли до тебе, аз знам –
ще усетиш, че всъщност си влюбена в мене.